
Stoiah si v kashti, v otchakvane de zavali
Пет жени и един млад мъж, който се е върнал от всичко, от войните и битките си, най-накрая се е прибрал у дома, лежи там, в къщата, изтощен от пътя и живота, спи мирно или умира, нищо друго, върнал се е в изходната си точка, за да умре там.
Те го чакаха, отдавна, години наред, винаги една и съща история, и никога не мислеха, че ще го видят жив, отчаяни бяха, че никога няма да чуят нищо за него, нито писма, нито пощенски картички, никога, никакъв знак, който да ги успокои или да ги накара окончателно да се откажат от чакането.
Днес, най-накрая ли ще получат няколко думи, живота, за който мечтаеха, истината?
Отново се борим, за последен път, да си разделим останките от любовта, отнемаме си изключителната нежност. Бихме искали да знаем.
Жан-Люк Лагарс, 1994
